Дърводелският събор – явление
Бяхме на Първия дърводелски събор през миналата година. Веднага станахме почитатели –заради непринудената атмосфера, заради начина, по който хората общуваха, заради вътрешната зареденост и увлеченост на организаторите и доброволците, което слагаше отпечатък на цялото събитие. През 2017-та научихме много за импрегнантите и пастите, изработени изключително от естествени съставки (и ги прилагаме в дилетантските си занимания с дърво). Запознахме се с шестокласника Павел от семейството на организаторите, който въодушевено и много компетентно на практика ни показа как се работи с продуктите. Друг човек ни разказа как гради къща по стара технология – с кал и слама. Разбрахме принципа за изграждане на екотоалетна и видяхме довършителните й дейности.
Поради всички тези чудесни впечатления очаквахме с нетърпение Втория събор. И… с известно опасение – толкова често се случва хубавите неща да се развалят, било с нелепи външни намеси, било от неумерена комерсия, било от прекомерно разрастване.
За щастие нищо подобно не се случи. Второто издание на събитието под сенките на поляната в Горно селище напълно запази духа си. Срещнахме се отново с хора, влюбени в дървото, работещи и търсещи съвременни проекции на дърводелския занаят с уважение към традициите и природата. Този път разбрахме как и кога се използва маслото от естествени материали (имаме вече тубичка). Научихме, че една от първите гори с доглазка в България е посадена преди стотина години край Мъглиж. Поговорихме с Димитър Анев – автор на великолепни дървопластики, който ги изработва в свободното си време, но някак намира време и да се занимава с деца в Националния дворец на децата. От Ива Иванова се сдобихме с малки натурални кремчета: „Знаете ли как мирише истинското розово масло? И колко е скъпо наистина. Извинете, нямам визитки”. А кремчетата са наистина вълшебни и лечителни, факт, изпробвано. Ето такива етюди.
Видяхме се пак с Павката – пораснал с една година. „Вие идвахте и миналата година”, разпозна ни той, докато гордо носехме тениските с надпис „Първи дърводелски събор”. Този път го видяхме как кове, едва изчака да приключи със заниманието първият участник в предизвикателството „да изковеш нещо сам в малка специално изобретена пещ”, за да се включи с умение да ни покаже.
Слушахме с изключително внимание и уважение вдъхновителя и двигателя – в най-прекия смисъл, на Събора Валентин Василев. „Да, ще успея да направя школата (питаме дали не може да научи ентусиастите), но искам да преподавам това, до което стигам в моя опит, иновации, всеки, който иска, да се научи да го прави.” Рядка щедрост, нали.
На отиване и на връщане от Втория дърводелски събор минахме по прясно направения мост към мястото му и си отнесохме с респект малко парченце дъсчица от него, паднало отстрани – за добър спомен.
Още не знаехме „Предисторията…” на Събора. Непременно я прочетете тук:
Втори дърводелски и занаятчийски събор 2018. Предистория.
