За кошницата с пиленца и баба Вела
Много кратко предисловие: преди време запитахме малката ни общност във Фейсбук знае ли повече за тези кошници. Получи се бърза интересна дискусия.
След малко време ни писа Гинка Недялкова с една невероятна, почти приказна история. Ето:
Здравейте, имаме такава! Пазим я като семейна ценност. Знам, че е изработена от леска. Свекърва ми баба Вела, родом от с. Средогрив, Белоградчишко, когато е била млада невеста преди 60 години, баща й казва: „Нямам какво да ти дам, освен една кокошка с пиленца.“ И тя слиза от планината с тази кошница в равнината, в селото на съпруга си. Затова пазим тази кошница да не се повреди. Другата седмица ще направя снимки. Довиждане! Беше ми приятно да споделя това.
И още: Научих още като поразпитах старата си свекърва, че около 1957 – 1959 година тези кошници са разнасяни по селата от занаятчии цигани, които ги изработвали от леска и натоварени с много кошници, слизали от най-високо разположеното село в планината Горни Лом.
И снимките с обясненията:
Отзад има две крачета, които я правят много стабилна.
Дъното, също било изработено от леска, по някакъв начин се получават широки ленти.
Беше ранна пролет. Татко ни бе взел двадесетина съвсем малки пиленца. Работеше чак в Костинброд, оттам ги бе закупил. Трябваше малко да порастнат и да заминат на село, където живееха баба ни и дядо ни. Всяка година по Великден получавахме колет от тях – голяма плетена кошница скозунаци, боядисани яйца и едно сварено пиле. И два месеца по- късно още една кошница, пълна с череши. Най – сладките череши, които съм ял през живота си. А обратно кошницата пътуваше винаги с килограм маслини, понякога и кутия лимонови резенки. На село маслините си бяха голям деликатес – то в хоремага не бяха и чували за тези костилкови черни и продълговати топченца .