Росица Джендева: И мога. Сам сама си. И така.

Запознахме се с Росица Джендева на събора на Гела. Очите ни останаха в рядко срещаните шарки на стегнато изплетените терлици – от Старцево, оказа се. Разговорихме се. Знаем,че тя – сега на 66, е пенсионер по болест откакто е преминала 30-тата си годишнина. И че има, като в приказките, три дъщери (едната с две висши образования, включително – богословско). Че са я канили в етнографския комплекс в Златоград, ама някак не ще. Рядко може да срещнеш толкова бодър и оптимистично настроен човек като леля Роси. Никаква драма и мелодрама, нито нотка оплакване, само радост, надежда и планове за живота, а трудности със сигурност е имало. И заради това, няма нужда от преразказ на „интервюто” ни по телефона половин година по-късно. Просто – фонограма: „И почнах да плета. Баща ми вика „Плети, чедо, плети.” Още на шест годинки кат бях. А после баща ми казва „Не така, дъще, трябва да се наддава”. И така си е – трябва да се наддава, че да стане широко, а то тесничко ставаше. И се научих да плета сам само. И тогава баба ми, на баща ми майка му, тя шиеше носии и такива неща, аз й показах първо на нея терличето, а тя ми каза „Плети, плети”. И така се научих. И гледах голямата кака, тя е 15 години по-голяма от мене, вече – възрастна, но е жива. Тогава тя шиеше, а аз гледам. Така се научих да шия носиите, старата баба беше показала на кака ми по-рано и тя се научила. И аз така, плета, шия, правя всичко – сама си. И шиех терлиците, на ръка, не на машина, ама татко беше купил. И си викам, защо да не ги шия на машината, и тъй рисувам си с химикалче цветенцата, гайтаня си обтакам сама. И мога. Така хубави терлици, плетени, като в Старцево няма. Майка ми…тя не е плетяла, щото не е имала време. Ние сме имали 80 кози и овци, въобще не е имала време, но съм се научила от баба ми и от кака ми. Те са ми казвали как да зашивам, как да тропосвам. И после – научих се да тъча. …Сега нямам стан. Ама тогава нямахме поли и блузи, носехме носии, а като момиче никакви черни фереджета не носехме. Така ходехме: ризата, престилката и кръпа (елече му викат иначе), ама кръпа, отгоре маницата или тънка маница лято време. Нещо като сукман е, ама не е, то много интересно, много хубаво. И така. Сега останах само аз една в селото, дето да мога да шия. Научих дъщерите ми да шият. С две висши образования ми е голямата щерка. Сама си ги шия носиите. И по-тясни, и по-широки. И като ми се обадят им казвам: измери си обиколката и дължината, и като свиеш ръката за ръкава. И като ми го каже всичкото по телефона, аз й го направя. И внукът праща по Еконта. И така. Сега много искат носии. И в Англия искат носии. В Англия повече пари ми дават, ама съм си сложила цената, толкоз. Дано още да може да поживеем – за хубаво.

Показване на всички 12 резултати

Росица Джендева: И мога. Сам сама си. И така.

Торба с украса

Родопска носия

Торба с шарка

Плетени терлички

Шити терлици

Ръкохватки

Калци

Тъкана торба

Терлици с гайтан

Голяма торба

Родопски терлици

Торбица