Веселина Божилова – от първо лице

Научих се да плета на 7-годишна възраст, когато прочетох „Елиза и дивите лебеди” на Андерсен и тутакси реших да усвоя това умение, защото не се знае, кога ще ми потрябва съдбовно. Е, на тия години влезе в работа. Един път – като страхотен релакс и поле за творчество, от друга страна – като начин да направиш нещо хубаво и да зарадваш близки и познати с уникален подарък, а като прибавим и кризата, това хоби си става и начин да оцелееш. Но нека не се бърка оцеляването със създаването, защото за мен магията на плетенето е в това, че когато го прави с удоволствие, човек влага страшно много позитивна енергия в него.

Голямата плетачка всъщност е майка ми, от която се уча непрекъснато. Но понеже тя плете страшно бързо, май повече се уча от интернет. На две куки плета от малка, на една се научих сама преди две години. Това стана, след като много пъти молих майка ми да ме научи, а тя ме отрязваше с думите да не се занимавам с глупости, защото имам по- важна работа.

Всъщност съм журналист с над 30 години стаж – предимно в телевизиите и интернет, и сега пиша за сп. „Тема”, автор съм на четири книги. Председател съм на сдружение „Майки срещу дрогата” и най- много се радвам, когато плета нещо за бебе на младеж или девойка, на които сме помогнали да се избавят от това зло.

Понякога си казвам, че е трябвало да се родя през 30-те, но после си викам – добре де, тогава всички са го умеели това, което правя, а сега не е така.

Ако ме питате дали мога да плета по чужди модели – едва ли. И собствените си не мога да повторя напълно, защото измислям нещо по-добро при римейка. Всички модели са мои авторски. Обичам да рисувам, мога да рисувам, минах различни периоди, от няколко години текстилът е моята любов. Плетенето за мен е нещо като медитация, след която, обаче, се ражда нещо топло, красиво и добро. Това е.

Показване на всички 13 резултати