„Времето на майсторите“
Около средата на XIX столетие занятчийските организации се превръщат в основно ядро за сформирането на първите български народни общини. От чисто професионални по характер занаятчийските сдружения се превръщат в представителни обществени органи , които в дейността си се съобразяват с интересите и исканията на цялото българско население. От този период е и широката дейност на еснафа по постройката на училища, църкви и обществени сгради, а също така и подкрепата, която оказват те на книгоиздаването и организирането на първите читалища.Може днес на някои да им се струва странно, но не една българска възрожденска книга, между които и първите произведения на Сава Доброплодни, Петко Славейков и Васил Друмев, е отпечатана благодарение на спомоществователството на полуграмотни абаджии, медникари и ковачи.
Из „Времето на майсторите“, Петър Константинов, изд. „Народна младеж“, 1979 г.
На снимката: Бай Трифон, който правеше окарини
