Магазин за останалите хора и неща. Чаршия.
-
- +359 877 512 959
- office@otskrina.com
- /otskrina
Чудните окарини и истории на бай Трифон
“Окарина, дорде не ми даде верен тон, не я оставям, чупя я – или ще бъде както трябва, или няма да бъде въобще” – казва бай Трифон някъде по средата на дългия ни разговор. Неговите окарини са музикални инструменти, направени с взискателността на виртуозен самоук изпълнител. Трифон Трифонов от село Трайково, Ломско, отпразнува през 2011 г. 80-та годишнина и е един от малкото останали в България майстори и свирачи на окарина. Отидохме да чуем негово изпълнение, а се натъкнахме на удивителните истории в дългия му живот и на невероятната му творческа страст за всяко нещо, което прави или мечтае. Десетгодишен за първи път чул братовчеда си да свири на окарина и си казал защо и аз да не се науча. Малко по-късно баща му го изпратил да учи грънчарство: „Нямаше пари, ходех с цървули; всеки занаят си зависи от човека – ако той се е отдал изцяло, бързо ще разбере тънкостите; нормата за надница беше 120 панички, аз правех по 400 до обяд и после – за риба.” При майстора бай Трифон се научил да прави и окарините и тази любов му остава завинаги. Каквото и да е работил през годините винаги е правил и глинените инструменти. „Документиран съм със седем професии – оксиженист, дърводелец, електроженист, строител...”, а „официалната” му трудова кариера тръгва от мините в Рудозем. Някак успоредно с нея не е преставал и за ден да бъде музикант.
Владее 12 инструмента – саксофон, гайда, кавал, дудук... Свирил е няколко години с оркестри в Украйна и Сърбия. Два пъти е представял България на световен фолклорен фестивал в Берлин, два пъти не е успял да замине там – на една и съща дата в две поредни години се контузил, веднъж заради магарето, веднъж заради съседското куче. Посрещал е у дома академик Михаил Кауфман и проф. Димитрина Кауфман, проф. Петко Радев, Петър Динеков. Лекувам стрес с музика, продължава разказа си бай Трифон с още една фантастична история. Веднъж се наложило да остане дълго в столична белодробна клиника, където доц. Стойнова настоявала да го задържат на работа, защото за няколко дни успял да извади пациент от безнадеждно тежка депресия. И още: през последните години е успял да създаде детски окаринен оркестър, да стане герой в рекламна кампания на Кока-кола, да експериментира собствена методика за лечение на шипове. Бай Трифон винаги носи по две окарини, „може да подаря на някой, както се случи с онова дете в Житомир, или в Берлин”. Само окарините му вече са съвсем малко, преди четири години тежко контузил пръсти на дясната ръка, „никой не вярваше, че ще зараснат”, но той се заинатил и пак е готов да отвори работилницата, говори за европейски проекти, чрез които да обучава ученици. „А пък последните окарини, 30-ина бяха в един кашон, някой ги открадна, не за друго, ама питат хората, не ме виждат вече на пазара в Лом.” – единствените нотки на огорчение след възторжените спомени.
„Стойте, де, не бързайте” – няколко пъти рефренно повтаря бай Трифон. Когато го търсихме, хората, с които се свързахме, бяха необичайно отзивчиви и не пропускаха да кажат: „Идете, ще ви се зарадва, той е добър човек”. „Грънчарството е хуманна професия – прави се за човека добро.”, на свой ред обясни старият майстор и така и не проумя въпроса дали е музикант, грънчар или лечител. Наместо това заразказва отново как е чел книга на старобългарски, а вечер, когато затвори очи денят минава на лента, като видение, отвори ли ги – всичко изчезва.
...................................... На 7 октомври 2014 година добрият човек си отиде. Или премина в един различен сън? Нека е така. Оставяме непроменена тази история в "Скрина" - за спомен и с дълбоко уважение.
